Филантропията има нужда да бъде устойчива

През септември тази година Ивон Шуинар, основател на компанията Patagonia и човек, на когото от години се възхищавам заради визията му за съвременния начин на работа и смисъла на икономическия прогрес, дари целия си бизнес в полза на борбата с климатичните промени. Какво ще рече това? Че той и семейството му прехвърлиха цялата си собственост върху компанията на специално създадени за целта фонд и неправителствена организация, чиято задача е да подсигурят, че всички приходи на Patagonia оттук насетне - около 100 милиона годишно - ще бъдат използвани за преодоляване на проблемите на климата и опазването на природните площи по света. И ако някой от модерните скептици побърза да се усъмни, че целта на тази стъпка е да се избегнат данъци, нека да отбележим, че сделката умишлено е сключена така, че Шуинар и семейството му няма да се възползват от никакви данъчни облекчения при прехвърлянето.

В официалното изявление към служителите на компанията се казва, че преди да се стигне до това решение, семейство Шуинар обмисля други две опции. Първо, компанията да бъде продадена и с парите да се финансират екологични проекти. Но при този вариант остава съмнението дали новият собственик ще продължи да се грижи за ценностите на компанията, както и за служителите й по света. Другата алтернатива за излизане на борсата пък крие рискове, че под натиска на инвеститорите дори компании с добри намерения променят фокуса си към генериране на печалба във възможно най-кратък срок вместо отговорност и ангажираност с проблемите на човечеството. Тъй като и двете опции не изпълняват дългосрочно и в пълна степен целта на основателя на Patagonia, управителният съвет на компанията се заема да намери ново, уникално решение, а в изготвянето на новия план съветник е Уорън Бъфет.

Самият Шуинар, който в момента е на 83 години, аргументира намерението си така: "Сега знам, че ако утре си отида от този свят, компанията ми ще продължи да функционира по правилния начин, без значение дали съм наоколо." Тези думи изразяват и моето разбиране за бъдещето на филантропията: Как да направим така, че трудът ни да не носи полза само на нас, но и на поколенията след нас? Защото, както всяко друго нещо във времето, в което живеем, и филантропията има нужда да бъде устойчива. В крайна сметка ние можем да си представим само това, което познаваме, но в действителност начинът, по който работим и живеем, ще се променя по непредвидим начин и нашата мисия би трябвало да е да измислим механизъм, който да работи в полза на оригиналните ценности и цели, които са в основата на решението да дариш или правиш нещо в полза на обществото. Когато с Иво Ценов решихме да основем своя фондация в обществена полза тази година, си казахме, че ще определим рамка, спрямо която да даряваме между 80% и 90% от приходите си в бъдеще, а основното в проектите, които подкрепяме, ще е дългосрочна визия в няколко направления: образование, здравеопазване и спорт.