Нищо за нас без нас

Гневът на китайските жени може да бъде движеща сила за едно по-добро бъдеще, казва Юан Фън, съосновател на Equality

Юан Фън, съосновател на Equality

The Economist © The Economist

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Китайските жени са гневни за много неща и все по-често се осмеляват да изразяват гнева си. Две от най-широко споделяните истории в китайските социални медии през 2022 г. са с тяхно участие. Едната е посветена на жена, която е била жертва на трафик на хора, открита е окована в барака, където била е малтретирана и е родила осем деца. Другата разказва за мъж, който заедно с осмина свои приятели пребива четири жени, защото не откликват на сексуалните им апетити в ресторант в северния град Таншан. Въпреки че подобни случаи са необичайни, те символизират малтретирането и насилието, на което са подложени жените в Китай и до момента.

Китайските жени отдавна са третирани като граждани втора класа, но доскоро поне се чувстваха сигурни. Но сега това чувство започва да изчезва. Жените са гневни не само заради физическото насилие над тях, но и заради начина, по който властите реагират при подобни инциденти. Длъжностните лица в крайна сметка може и да взимат мерки срещу извършителите, но само при огромна обществена реакция. На ежедневно ниво те не правят нищо, за да защитават правата на жените. Профилите на жени в социалните медии могат да изчезнат по всяко време. Те могат да бъдат посетени от полицията, дори и задържани просто заради публикуване или препубликуване на "чувствителни думи" за това, което им се случва. Така че на прага на 2023 г. китайските жени ще задават много въпроси.

Ще има ли реакция на този техен гняв през следващата година? Може би отчасти, защото официалните органи реагират насърчаващо. Защитата на правата на жените беше засегната на неотдавнашния конгрес на комунистическата партия. Целта на властите обаче е да има стабилност и те ще декларират каквото е нужно, за да я поддържат. Но въпросът е, че жените искат повече от това. Те искат действия. Особено младите жени, които са все по-наясно с правата си и са много разтревожени, че техните нужди и права са пренебрегвани.

Пандемията също не променя тази тенденция. Около 90% от 10 000 респонденти в проучване сред жени от октомври 2020 г. не са доволни от начина, по който се отнасят към тях. Вниманието им е концентрирано върху влиянието на брака и майчинството върху кариерата, липсата на равни възможности за работа, липсата на автономност при вземането на решения в семейството, както и недостатъчните възможности в сферата на образованието, неадекватните мерки срещу домашното насилие и сексуалния тормоз.

През 2023 г. Китай вероятно ще приеме обновен закон за защита на правата на жените. Поправките са голямо подобрение, но законът все още не доближава Китай до изпълнение на ангажиментите по разпоредбите на Конвенцията за премахване на дискриминацията срещу жените (CEDAW), която страната е подписала.

Например обновеният закон не дефинира по изчерпателен начин дискриминацията срещу жените, не въвежда достатъчно отговорност за онези, които злоупотребяват с нашите права. Не въвежда конкретни норми за отговорности и наказания спрямо държавни служители и обществени институции, които злоупотребяват със своята власт по отношение на жени.

Ще се чувстват ли жените по-сигурни през 2023 г.? Малко вероятно е това да се случи. От една страна, в момента жените са по-склонни да търсят помощ, отколкото преди. От друга страна, все повече усещаме отпор от страна на китайски мъже, които ни обвиняват, че създаваме конфронтация между половете, изискваме да имаме по-висок статут от тях и че сме манипулирани от враждебни чужди сили.

Неотдавна посред нощ получих заплашително обаждане от анонимен мъж. Всички жени активистки са подложени на подобен тип насилие. Работим в страх от 2015 г., когато пет млади феминистки активистки бяха задържани, защото планираха кампания срещу сексуалния тормоз в обществения транспорт по повод Международния ден на жената. Правителството твърди, че иска да сме равни, но когато го поискаме публично, ни затваря устата.

През март 2023 г. Китай ще има нови депутати в Общокитайското събрание на народните представители, както и ново правителство. Могат ли жените да очакват, че тези лидери ще отговорят на притесненията им с нещо повече от лозунги? Едва ли. Във висшите кръгове на китайската политика жени няма, въпреки че 21% от министрите по света са такива.

Китайските жени обаче вярват, че нито една държава не може да се надява на светло бъдеще, ако жените й са потиснати. И правителството осъзнава това. Вижте неговата тревожност по повод намаляващата раждаемост, тъй като жените решават да не се женят и да имат деца. Сега партийното ръководство разполага с идеална възможност да започне истинска промяна, да позволи на жените да участват във формулирането на политики и в обществения живот, както и да гарантира, че нашите гласове наистина се чуват. Нищо за нас без нас.