Още въздух под налягане

Какво да очакваме на тема климат и климатична дипломация през следващата година

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от редактор по въпросите на околната среда

2 автори

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Последните месеци и години са белязани от поредица екстремни метеорологични явления по всички континенти, които върнаха на земната повърхност ефекта от парниковите газове, отделяни в атмосферата. Още подобни събития ни чакат и през 2023 г. При средни глобални температури от 1.1-1.3°C над нивата от прединдустриалната епоха, в резултат на климатичните промени наводненията, сушите, горските пожари и горещите вълни ще стават по-многобройни или по-тежки (или и двете).

Въпреки че изменението на климата непрекъснато повишава средните температури, естествените източници на климатични флуктуации също се наслагват върху тази тенденция. Едно от най-мощните подобни явления е Ел Ниньо - Южно колебание (El Niño-Southern Oscillation или ENSO). То кара климата около тропиците да варира между две състояния, известни като Ел Ниньо и Ла Ниня. Първото, грубо казано, причинява повече валежи в централната и източната част на Тихия океан и суши в Австралия, докато Ла Ниня се свързва със засушавания в Източна Африка и повече валежи в Западна Африка и Южна Азия.

Противно на очакванията, сегашната Ла Ниня, която започна през септември 2020 г., вече навлиза в третата си година - първият случай през този век, когато се случва подобно "тройно потапяне". Сезонните прогнози предвиждат, че има много голяма вероятност към края на 2022 г. дъждовете в Източна Африка да спрат, причинявайки през 2023 г. влошаване на сушата и недостиг на храна в региона.

В момента текат активни изследвания дали и как циклите на ENSO се влияят от изменението на климата. Ясно е обаче, че те заемат най-високата позиция в общата тенденция на затопляне и че годините с Ла Ниня обикновено са малко по-студени от средното. Ако през 2023 г. настоящият цикъл бъде заменен от неутрален период, средните глобални температури вероятно леко ще се повишат. Ако бъде последван от Ел Ниньо, който изстрелва термометрите нагоре, още догодина средните глобални температури ще се доближат до сакралната цел от 1.5°C на Парижкото споразумение на ООН. Това може да доведе до още по-екстремни метеорологични явления в сравнение с тези, които наблюдавахме през последните години.

Ограничаването на тези опустошителни и скъпоструващи природни явления, както и стабилизирането на климата чрез намаляване на глобалните емисии са цели на международните преговори за климата, последният кръг от които се проведе в египетския курорт Шарм ел Шейх през ноември 2022 г. Срещата COP27 се случи в момент, когато климатичната дипломация се намира в най-ниската си точка, и в края на година, помрачена от войната в Украйна и свързаните с нея енергийна и хранителна криза. Политиката в сферата на климата, която често се разглежда някак встрани от другите геополитически въпроси, изведнъж престана да бъде изолирана. Например приоритизирането на краткосрочната енергийна сигурност пред дългосрочните съкращения на емисиите доведе до по-голямо използване на въглища.

"Войната взриви напрежението, което съществуваше отпреди", коментира Лорънс Тубиана, ръководител на лобистката група European Climate Foundation. Според нея войната е "деконструирала" предишни споразумения, които са успели да надживеят политически и военни спорове между САЩ и Китай, и е създала безпрецедентна "политическа бъркотия".

Следващият кръг от преговори през ноември 2023 г. ще се проведе в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Това ще е полемична среща. Пратеникът на ОАЕ по въпросите на климата Султан бин Ахмед ал Джабер също така е и министърът, който оглавява Националната петролна компания на Абу Даби - държавният производител на нефт на страната. В официални и лични разговори той споделя убеждението, че според него петролът и газът ще продължават да играят значима роля в икономика с нулев въглероден отпечатък и че нефтените и газовите компании трябва да бъдат "активни партньори" в глобалната енергийна трансформация. Очаквайте големи спорове по въпроса дали е прав.

От една страна, някои изкопаеми горива по всяка вероятност все още ще се използват и в средата на века, дори ако целта за глобален нетен нулев отпечатък бъде достигната. Електрификацията на автомобилите и влаковете ще бъде относително лесна, декарбонизирането на авиацията и корабоплаването обаче ще е по-трудно. Използването на някои фосилни горива и балансирането на отделените емисии чрез улавяне на въглерод на друго място може да се окаже най-малко лошият компромис.

От друга страна, задържането на затоплянето до 1.5-2°C, както е посочено в Парижкото споразумение, ще изисква драстично намаляване на използването на петрол и газ, така че в крайна сметка те да играят незначителна роля в глобалния енергиен сектор. Международната агенция по енергията призовава да не се разработват нови изкопаеми горива, така че целите за нулеви нетни емисии да бъдат постигнати. Срещата на върха за климата в ОАЕ ще предизвика бурен дебат за ролята на петролните компании в енергийния преход и дали те наистина могат да бъдат част от решението, а не само част от проблема.

Ами ако?

През 2023 г. най-висшестоящият съд на САЩ ще разгледа две знакови дела, касаещи свободното слово онлайн. Ами ако Върховният съд промени правилата за изразяване в социалните медии? По силата на закона Communications Decency Act платформи като Twitter и YouTube квалифицирано са освободени от отговорност за съдържание, публикувано от потребители. Ищците по две дела - Twitter срещу Taamneh и Gonzalez срещу Google, се опитват да променят това. Ако съдът застане на страната на жалбоподателите, това ще промени правилата, по които се управляват социалните медии и голяма част от интернет.