Нов начин да се борим заедно с климатичните промени

Промяна в международната финансова система може да помогне за справяне с бедността и климатичните промени, казва Миа Мотли, министър-председател на Барбадос

Глобален тръст, захранен с нова емисия СПТ, може да предостави евтино финансиране за публични и частни проекти за климата.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Глобален тръст, захранен с нова емисия СПТ, може да предостави евтино финансиране за публични и частни проекти за климата.

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Нововъзникващите пазари ще бъдат изправени пред задълбочаваща се икономическа и социална криза през 2023 г., която може да бъде разрешена само чрез целенасочени усилия на международната финансова сцена. Но ние трябва да действаме сега или помощта ще дойде твърде късно за милионите, живеещи в бедност - жизненоважни действия по отношение на климата, общественото здраве, образованието и други цели за устойчиво развитие също ще бъдат ненужно забавени.

Признаците за тази задаваща се криза се появиха през втората половина на 2022 г., когато доларът силно поскъпна, повишавайки до неустойчиви нива разходите за обслужване на дълга на много страни със средни доходи. Корените на кризата са в различните реакции на пандемията от ковид-19. Световната икономическа активност се забави рязко в средата на 2020 г. за почти 18 месеца. В най-лошия момент БВП на моята страна падна с 14%, а неофициалната безработица достигна 40%. След успешно преструктуриране на дълга през 2018 г. успяхме да осигурим временно финансиране за програми за заетост и социални помощи и да разхлабим бюджета си. Много други страни бяха ограничени от високите нива на дълга си. Дори най-големите нововъзникващи пазари като Китай и Индия не можеха да изразходват повече от 5.5% от БВП за стимули, а много от тях похарчиха още по-малко.

От друга страна, за шепата държави, които емитират международни резервни валути, пандемията беше много различна. Допълнителните разходи и пропуснатите приходи като процент от БВП надхвърлят 25% в Америка, 19% във Великобритания, 16% в Япония и 15% в Германия. Защо беше възможно това? Докато финансовите им министерства продаваха облигации, за да финансират разходите, техните централни банки купуваха държавни облигации с напечатани пари. Стойността на такова количествено облекчаване през най-лошите две години от пандемията възлиза на повече от 12 трлн. долара.

Тези "държави на стимулите" първи се възстановиха. До средата на 2022 г. американската безработица се върна към циклично дъно от 3.6%. Когато се появиха проблемите с предлагането и инфлацията, Федералният резерв започна да оттегля паричните стимули и да повишава лихвените проценти. Необичайно драстичното затягане на Фед през 2022 г. тласна долара нагоре. В опит да спрат падането на своите валути спрямо долара, което би засилило инфлационния натиск, други страни започнаха едновременно да повишават лихвените проценти. Така по-силният долар предаде по-строгата американска парична политика на останалия свят.

Но дори тази икономическа политика да е правилна за САЩ, това не важи за другите страни. По-високите лихвени проценти обикновено поддържат валутите. Но ако пазарите смятат, че лихвените проценти са неустойчиво високи, резултатът може да бъде порочен кръг, при който слабите валути пораждат по-високи лихви, те от своя страна отслабват икономиката, а по-слабата икономика отслабва валутата.

Това не означава, че Фед трябва да промени курса. Но международните политици трябва да признаят ефектите на по-високите американски лихвени проценти и на по-силния долар в международен мащаб и да осигурят възможно най-голяма ликвидност на страните, които се нуждаят от нея, така че те да не бъдат принудени да предприемат неподходящо затягане на политиката.

МВФ трябва да върне механизмите си за бързо финансиране до нивата от времето на ковид кризата, временно да спре допълнителните лихви за големи заеми и да пренасочи поне 30% от неизползваните специални права на тираж (СПТ) към държави, които не издават международна резервна валута. СПТ са чудатост за страните, които издават резервна валута, но за останалите от нас са полезни. Те дават на един член на МВФ правото да взема назаем резервите на друг при овърнайт лихвени проценти. Африканските и карибските страни например са използвали повече от 75% от наскоро разпределените им СПТ.

Този подход може да се използва за финансиране на глобални обществени блага: неща, които са от полза за всички ни, независимо кой ги предоставя, като например смекчаване на изменението на климата. Барбадос, подобно на други тропически страни, прeживява от първия ред климатичната криза. Ние сме дълбоко загрижени, че облекчаването на кризата се случва твърде бавно, и искаме да намерим изход от задънената улица.

Един глобален тръст за смекчаване ефектите от климатичните промени, захранен с нова емисия СПТ за 650 млрд. долара, може да предостави евтино финансиране за публични и частни проекти за климата. Победителите трябва да са тези проекти, които най-бързо намаляват глобалното затопляне, което би предизвикало научна, технологична и финансова надпревара. МВФ и Зеленият климатичен фонд на ООН ще проверяват техническата и финансовата стабилност на проектите.

Тази идея е част от "Инициативата Бриджтаун" за реформи, която ще подкрепям през 2023 г. Ако останем парализирани и продължим да сочим с пръст отделни държави, вместо да намираме начини да действаме колективно, ще потънем заедно. Смея да се надявам на обратното.